28 юли 2012

Пътят КАМИНО


Най-древният християнски маршрут в Европа
15.01.2008 г. Дневник

Всяка година милиони поклонници (пилигрими) поемат по 800 километров път, известен под името Камино. Той тръгва от Южна Франция, а крайната му точка е катедралата в испанския град Сантяго де Компостела.

Целта на пилигримите е да се поклонят на мощите и гроба на Св. Яков. Легендата разказва, че Яков бил рибар, брат на Йоан Кръстител и един от най-ревностните последователи на Христос. Загива като мъченик, след като през 44 г. цар Ирод го екзекутира. Според преданието неговите ученици Атанас и Теодор пренасят тялото му с лодка от Ерусалим през Средиземно море до Галисия. Друга притча пък разказва, че тленните му останки са превозени с талига, впрегната с диви биволи, които били опитомени само с едно покръстване. Погребват го някъде в галисийската земя край Падрон, в близост до съвременния град Сантяго, но после точното място е забравено. Гробът му бил открит чак през 813 г. от отшелника Пелагиус. Пътят до него му е показан от звезда, откъдето идва и името на бъдещия град – Компостела или Поле на звездата (Campus Stellae).



За пилигримите е въпрос на чест да изминат цялото разстояние от 800 км. пеша. Маршрутът е един от най-старите и датира от повече от 1000 години.

Смята се, че минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него.

Приема се, че Камино е изминат успешно от всеки пилигрим, извървял пеша поне 100 км. По пътя може да срещнете и истински фанатици, помъкнали на гръб огромни кръстове. Не са рядкост и случаите на хора, прекосили цялото разстояние пеша. Това приключение отнема между 1 и 3 месеца. Важно е поклонниците да са обути в удобни обувки със здрави подметки.

Изминалите Камино получават писмено удостоверение в Сантяго де Компостела. Пилигримите се разпознават от останалите туристи по раниците, тояжките, кратунките и мидите, провесени на вратовете им. На мидения медальон е изрисуван кръстът на Св. Яков. Легендата разказва, че някога в далечните години, първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки. Така мидите се превърнали в символ на Камино.

Маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение. Всеки пилигрим носи със себе си талон, който подпечатва в различните точки по пътя.

За поклонниците е изградена цяла мрежа от заслони и хижи. Нощуването в тях е при спартански условия. В спалните помещения се събират по няколко десетки души, които се настаняват на двуетажни кревати. В повечето случаи леглата са с матраци и възглавници, но без бельо. Нощувката може да е безплатна или на символична цена от 2-3 евро. Тук ще срещнете французи, италианци, немци, дори кубинци. Повечето от туристическите спални са оборудвани с медицински пунктове, в които обслужването е безплатно. По-заможните пилигрими могат да разпуснат и в малки хотелчета с всички необходими удобства, където двойната стая в сезона излиза 40 евро, а извън сезона – 35 евро.

Крайната цел на Камино е Сантяго де Компостела. Това е не само свят град, но и един от най-големите университетски центрове. Всяка година тук идват да учат над 30 000 студенти. Старото здание е построено през ХVІІІ век. В действителност историята му започва през ІХ в. През спомената вече 813 г. в Ирия Флавия могила отбелязвала гроба апостол Яков. По заповед на крал Алфонс ІІ на това място била издигната църква, която много скоро станала тясна за нарастващия наплив от поклонници. В средата на Х век обителта била разрушена от войските на Алмансор. През 1075 г. Алфонс VІ решил на мястото на старият храм да построи катедрала, която впоследствие се превърнала в център на града и крайна точка на маршрута.

Свещеният път Камино е възвеличен през ХІІ век от кастилските и арагонските монарси. По това време се формира и Орденът на Сантяго от група кастилски рицари. Неговата цел била да закриля пилигримите, както Ордена на тамплиерите – тръгналите на поклонение към Божи гроб.

Според вярванията, всеки изминал пътя, получава пълна индулгенция. С течение на времето до крайната цел на маршрута са се оформили 5 пътя – френският, северният, Виа де ла Плата, португалският и английският. Всички те могат да се срещнат и под други наименования – като арагонски път, френски кралски път, пътят на Наполеон и други.

Пътешествието започва от Пиренеите. На хребета на тези планини се събират маршрутите на европейските пилигрими от Везле и Лимож, от Ле Пюи и Бордо. Всичките прекосяват наварските Пиренеи. Пътят от Тулуза пресича планината в района на Сомпорт (Арагон).

Френският кралски път е най-популярният, но по това време аз бях в Тулуза и затова когато се появи възможност да обходя поне част от маршрута, не се поколебах, макар че поради липсата на време, 70% от него изминах с кола.

Маршрутът през върха Сомпорт (1632 м.) тръгва от Тулуза и преминава през древния Беарн. В началото той е доста тежък, със стръмни склонове, които трябва да бъдат преодолени, и по които се вият отчасти каменни, отчасти асфалтирани шосета. Много от тях завършват пред добре запазеният замък Хака, построен през ХІІ век, напомнящ за времената, когато столица на кралство Арагон е бил едноименният могъщ град.

Тук и до днес се съхраняват паметници в романски стил, в какъвто е издигната и църквата "Свети Петър". Когато обаче влезнете да я разгледате, с учудване ще установите, че тя приютява изключително ценна колекция от средновековна живопис и изпълнява ролята на своеобразна галерия. Другите забележителности тук са, разбира се, църквата на Св. Яков, бенедиктинският женски манастир, средновековният мост и крепостта Сюдадела – великолепен пример за военна архитектура, построена по заповед на Филипа ІІ през ХVІ век. На излизане от града каменният мост и арката на Св. Михаил указват пътя на юг.

От тук той започва да се спуска по живописните склонове на Навара, пресечени от ручеи, рекички и каменисти русла. В средата на планината, изведнъж, като привидение, изниква селцето Санта Силия де Хака, откъдето шосето стига до Бердун. Древното средновековно селище неизменно привлича вниманието на пътешествениците, и повечето сядат да изпият чаша ароматно и плътно френско червено вино в дървената гостилница, разположена на площада. В менюто фигурират специалитети с ястия със задушени гъби и планински билки, които рядко човек може да опита някъде другаде и затова не е зле да се подкрепи.

По-нататък неасфалтираният път преминава през селцата Арес, Мянос и Артейда. В тях сякаш времето е спряло. Те изглеждат още по-автентични от Санта Силия де Хака. Лозя се разливат по безкрайните терасирани склонове, топли френски багети се показват от хлебарниците, кошници с цветя висят над входовете на малките магазинчета, а усмихнат мустакат съдържател на малък ресторант ви кани: Еntrez s'il vous plait.

След водохранилището Йеса, пътят се насочва към градчето Сангуеса. То заема превилигировано място в Камино, благодарение на което през средните векове процъфтява. За величавото му политическо минало свидетелстват както монументалната светска, така и религиозна архитектура. По улица "Руа Майор" се издигат богаташките домове, между които се отличава дворецът на принц Виански. От многото църкви внимание заслужават "Дева Мария Ла Реал", където се почита образът на света Мария Рокамадорска. Култът към нея е наложен от поклонниците от Рокамадор в Южна Франция. А черквата "Свети Франциск" разполага с великолепна готическа галерия. В базиликата "Свети Яков" пък могат да се видят романски и готически стенописи.

Няколко километра преди края на арагонския маршрут, пилигримите спират пред църквата "Дева Мария Еунатска", до която отвежда старинен път. Тя представлява малка оригинална черква с осмоъгълна форма, имитираща Светата гробница. Заобиколена е с необичайна, открита арка, дала името й, тъй като на баски език eunate означава "сто врати".

Това е последната спирка преди катедралата на Сантяго де Компостела, която от тук отстои само на няколко километра.

Радослав Райков
Материал от рубрика "Европа" на в-к Дневник

1 коментар:

  1. Статията няма да я коментирам, г-н Райков очевидно хал-хабер си няма за какво пише. Относно Камино де Сантяго... За последните 10 години поклонниците се удвоиха като брой. Минавал съм в едни по-спокойни времена Камино Франсес, Камино дел Норте, Арагонес и Баско. Оттогава са ми едни от най-хубавите спомени.
    За последно бях 2010г. по Норте. Какво да кажа... МАЗАЛЯК. Няма я атмосферата, няма го очарованието. Вече е само модерно...

    ОтговорИзтриване